ПЪЛНА ПРОМЯНА

ПЪЛНА ПРОМЯНА

Представяме ви вдъхновяващата история на Симеон Рангелов, който с цената на много труд и лишения промени напълно себе си

С това интервю  ние от Bizon.bg искаме да покажем на нашите приятели, че когато човек наистина иска нещо, без значение в коя сфера на живота, няма такава сила, която да го спре да постигне целта си.

  Различните хора реагират по  различен начин на трудностите в спазването на хранителен режим и в постоянството в тренировките. Koe ти бeшe по- трудно  ?

Като всяко ново нещо в началото всичко ти е ново и трудно. При първите стъпки от преобразяването привидно спазването на режим на хранене не беше чак толкова трудно, защото наистина се бях заредил с воля и търпение. Първите свалени килограми също дават голям стимул да продължиш напред. Но идва момент, в който нещата малко спират да работят. Стигаш плато и хем спазваш режима, хем не сваляш. В тези моменти е най-трудно човек да запази волята си и да не се откаже.  Такъв момент за мен беше есента на 2007г, когато бях свалил вече 10-15 кг, но все още не спортувах  сериозно. Тогава ти, Митак,  ми обърна голямо внимание. Дойдох при теб в залата и поговорихме. С теб обсъдихме храненето, променихме режима, вкарахме една хубава фитнес програма за начинаещи и нещата бързо потръгнаха отново в правилната посока.  

 Предполагам, че в началото ти е било много трудно в спортната зала, но с времето е станала като втори дом за теб. Сравни тренировъчния си режим сега и когато започна?

Някои неща ми бяха доста трудни. Леко стряскащо е, когато нямаш елементарна двигателна култура и попаднеш на място, където повечето хора имат „баници” вместо ръце и имат 3 реда плочки...
В началото започнах с 1-часови фитнес тренировки и  малко кардио за десерт 3 пъти седмично. В началото това натоварване ми беше достатъчно, но постепенно взе да става лесно и щангите и дъмбелите, които вдигах и с които кляках ставаха все по-големи, задъхвах се все по-малко на бягащата пътека и колкото повече подобрявах спортната си форма, толкова по-уютно и на място се чувствах, попадайки във всякакви спортни зали.
В началото на 2008 г. племенникът ми Валери Рангелов – настоящ шампион по спортна гимнастика на България (от началото на 2013 г. от различни турнири има 13 златни медала и 2 бронзови), тепърва започна да практикува този спорт. Всичко в залата по гимнастика ми се стори доста интересно и постепенно прехвърлих тренировките си там. Това съвсем не означава, че съм спрял да тренирам с тежести. В залата по гимнастика си имаме щанги, дъмбели, лежанка и т.н. Аз не пропускам да ги ползвам, но повечето от упражненията, които правя, са със собственото ми тегло – набирания, кофички, повдигане на крака от вис на шведска стена и др. Някак си ми допадна този леко старовремски тип фитнес, още повече, че преди 100 години именно това са били основните упражнения за поддържане на добра спортна форма. За хората, които целят стабилен мускулен растеж, това може би не е най-добрият избор. За никого не е тайна, че тренировките с тежести биха дали много по-добър резултат. Важното тук е, че всеки спорт е добър, стига човек да му се отдаде истински, а не просто да рита топка в махленски мач в неделя, а през останалата част от седмицата да си дундурка шкембето и да си въобразява, че е във форма. Спортът, без значение дали е плуване, борба, бокс, фитнес или лека атлетика е здраве и това е най-важното.  

Споделяш ли идеята, че резултатите идват не след  усилени тренировки, а когато  спортът стане начин на живот?

Разбира се! Резултатите идват най-вече с постоянството. Забелязал съм следното: много хора спортуват рядко, но пък като спортуват,  винаги слагат големи тежести и прекарват по 3-4 часа накуп в залата с идеята, че като не идват редовно, поне веднъж  „да се раздадат” докрай. По-правилно схващане според мен е по-кратки тренировки, но редовно и с голям интензитет. Резултатите ще са по-добри и по-трайни, намалява се сериозно възможността за контузии следствие от прекаляване със сериите или с тежестите.
Брус Ли преди доста години е казал, че човек трябва да бъде като водата. Водата не е по-силна от скалата, но е постоянна в усилието си. И когато водата не спира течението си и не спира да се блъска в скалата, то в един момент със сигурност ще направи пукнатина в същата тази скала и ще успее да я преодолее. Както вече казах в началото започнах с едночасови тренировки 3 пъти седмично. В момента 2-3 пъти седмично съм в залата по гимнастика и 2-3 пъти седмично в плувния басейн. Ходя с колело на работа и често през уикендите се разтоварвам с велоразходки извън града. Имам си халки вкъщи, с които си правя физзарядка сутрин или цяла тренировка в моментите, когато не мога да стигна до залата.

 Има ли някой, на който искаш да благодариш за подкрепата?

На много хора трябва да благодаря. На семейството си затова, че още от началото силно ме подкрепяха. На племенника ми, който не пропуска да ме окуражи в залата с думи от рода на „давай чичо, ще успееш”. На брат ми и приятелите, с които тренираме редовно или караме колела, или сме в планината. На теб, Митак, разбира се също съм много благодарен, защото ми помогна в доста деликатен за мен момент, когато трябваше да се захвана с двигателна дейност и да намеря по-правилни за спорта начини на хранене. Благодаря и на Йордан Йовчев, който ме е окуражавал в залата с думи от рода на „Давай, машина, още малко. Вече си с един крак в националния отбор” J. Невъзможно е да се сравнявам с професионалните атлети от националния отбор по гимнастика на България, но подобни думи може да имат огромен ефект върху психиката и оттам върху резултатите.
И като цяло благодаря на всички, които по един ил и друг начин са ме подкрепяли в това начинание и са вярвали в успеха ми.
За финал бих желал да споделя една лична история от преди няколко години.
К
ачваме се на Боровец с мой приятел да покараме сноуборд. Аз съм вече 75 кг, той 100+! Аз си бях приготвил няколко сандвича с пиле и пълнозърнест хляб, той нищо не си беше взел за ядене. Споделих с него на лифта, каквото имах за хапване. Той доста мъчително преглъщаше сухия пълнозърнест хляб, сумтеше и като цяло даваше да се разбере, че не му харесва. Накрая каза "Благодаря, че ме нахрани, ама честно ти казвам, не знам как го ядеш това!" Аз си замълчах и се усмихнах. По-късно през деня забатачихме в един дълбок сняг покрай пистата Маркуджик 3. Аз доста бързо и чевръсто се "откопах", закопчах си пак дъската за краката и бях готов да тръгвам надолу. Моят приятел обаче започна да се търкаля, да грухти, да се мъчи...  мина една камара време и пъшкане, докато се изрови и някак успя да си закопчае отново дъската за краката. Тогава, докато дишаше тежко и още се съвземаше от борбата със снега, му казах:  "Ето ти отговора, братле! Просто любовта към движението е много по-голяма от желанието ми да се натъпча!"  :)

 

Bizon.bg